Отличиха победителите в осмия национален поетичен конкурс „Наздравица за любовта”

Община Асеновград обявява победителите в поетичния конкурс „Наздравица за любовта“. Официална церемония по награждаване няма да се състои поради усложнената епидемична обстановка. Наградите ще бъдат изпратени по куриер до победителите. Ето и имената на първенците.

Първо място -  Катерина Ненчева /62г./ от Видин  стих.  „До живот“

ДО ЖИВОТ

Сестрици на слънцето – гроздове едри и сочни,

изцеждат желания ярки от своите устни

и бъчвите пълнят с реки така медоносни,

със капчици свежи от песни на винени гусли.

 

Искрици във чашите хвърлят и смях, и вълнение,

пенлив отпечатък на страсти и зов в младостта,

след погледи тъжни – попили далечно съмнение,

са скътали страсти и жар, и сълзи в любовта.

 

Във древни легенди се носи духът на лозите,

на млади левенти от стари, прастарите дни...

Танцуват омайно с корони – с листа във косите,

до тях бели ризи развяват и древни моми.

 

И някак във чашите цъфва невинно кокиче,

на повикът древен, оставил следи любовта,

но аз си оставам за тебе всевечно момиче,

а виното днешно припомня за миг младостта.

 

Ще хванем ли ехото, дето подскача в безсъние,

то да разказва за древния светъл народ,

който лудувал с бокалите по пълнолуние

предал във кръвта ни вино и любов. До живот!

 

Второ място -  Бисерка Алексиева /63г./ от Варна стих.“Магия“

 

Магия

 

Тъмнокожа нощ прегърна

нежно сънения град.

Скриха със воал звездите

влюбен, омагьосан свят.

 

В плен на звездната магия

под коприната на мрака

със сърце от обич пълно

тихичко щурец заплака.

 

Гиздава лоза застена,

сграбчена от луд южняк.

Лунен лъч лукав ни зърна

в теменужения мрак.

 

И тръпчива като вино,

изгорила сън със страст,

непохлопала на прага,

влезе любовта при нас.

 

Трето място -  Добромира Добрева /48г./ от Елена стих. „За любовта“

 

ЗА ЛЮБОВТА

 

След гаснеща жарава, вечер хладна,

пристъпи тихо с босите нозе.

Приседна до потока и отпива жадно,

посипа звезден прах във спящото небе.

 

А тръпнат гроздовете в сладост тъмна,

сънуват огнени кинжали на страстта.

За вино и любов не може да е късно

и вдигаме наздравици за младостта.

 

Полепва мрак по стъпките, нетърпеливи

изгарят въглени, по влюбените ни тела.

А мислите ми литват- птици диви,

мистично -  нестинарски, без вина.

 

В такава нощ опиянение - наслада

прегръща преходното с вечността.

Душите ни се сливат във забрава,

съдбовно вречени в безкрайността...

 

Поощрителни награди за млад автор до 29г

   Мадлен Аспарухова /28г./ от Видин  стих.„ Този път завинаги“

 

ТОЗИ ПЪТ ЗАВИНАГИ

Тишината, виното и ние,

случайна среща, тъмен бар,

след години, пътища и грешки,

след думи на любов и яд.

Не говорим, само пием

за бижуто на ръката ми,

за косите ти прошарени,

за белезите време и за другите

по-страшни белези във нас.

Не сме се променили,

но не сме и същите –

някакъв житейски парадокс,

за спомени не бива да говорим,

затова предлагам тост:

щастлива съм и го обичам,

а щастието лекува всичко,

даже рани от неслучване.

Платила съм си сметката,

платила съм отгоре и

не търся ресто от никого,

но ти търси добро момиче

и се научи на бавно дишане,

нашето беше безумие

и щеше да ни погуби…

Сега не ми се спори,

затова ще помълчим,

а когато пресушим бутилката,

ще се сбогуваме завинаги.

 

 

Симона Вутова          /18г./  от Враца   стих. „Наричане“

НАРИЧАНЕ

 

 

Февруари посреща ни с вино.

Със зарязване лозето с песен.

И с наричане всяка година

да прелива от плод пак наесен.

 

И напомня отново в душата,

че празнува най-дръзкото чувство –

Любовта – руйно вино в сърцата –

с дух творяща в живота изкуство.

 

Февруари от страсти бушува

и наздравици пак пренаписва.

Всяка негова песен вълнува,

в берекет и любов щом орисва.

 

Нека бъдат безкрайно богати

на любов и на вино пак дните ни!

Любовта да лекува земята

и да прави красиви душите ни!

 

 

 

Награда за асеновградски поет

 Васил Христев - /30г./ от Асеновград   стих. „ Еликсир на любовта“

 

Елексир на любовта

Златиста есен ръси златните листа

върху обширните поля насред лозята,

а гроздоберът днес кипи с песен на уста

след много труд и работа върху земята.

 

Лозарството – поминък стар на нашите деди, 

е наследен  от нас – техните чеда,

а виното – тоз еликсир за хорските души,

е стимул за живот, избавящ от беда.

  

Достатъчна е само капка вино,

за да изпълни нашите сърца с любов,

да заживеем във фантастично кино

с много трепет и младежки зов.

 

Магията на виното, допълнена от любовта

разпалва огън в умовете и сърцата

и несъмнено – докато я има на света,

тя пази ни от всякаква повратност на съдбата.